Аз няма как да тръгна от живота ти
и просто ей така да свие мачти моят кораб.
Нима сънувала съм свобода,
а съм градила цял живот затвора си.
Нима предала се преди да победя,
ще се сбогувам просто ей така с морето.
Не беше ли едничка във света,
душата ми докоснала небето.
И птиците не бяха ли орли
във моите очи, когато с вяра –
заших в сърцето си надежди и мечти
и към ръцете ти политнах закопняла.
Аз няма как да тръгна от живота ти.
Оставам тук, защото те обичам.
В очите ми гнезда ще свиват космоси
и всеки нов на теб ще го наричам.
Маргало
