Космос

Аз няма как да тръгна от живота ти
и просто ей така да свие мачти моят кораб.
Нима сънувала съм свобода,
а съм градила цял живот затвора си.

Нима предала се преди да победя,
ще се сбогувам просто ей така с морето.
Не беше ли едничка във света,
душата ми докоснала небето.

И птиците не бяха ли орли
във моите очи, когато с вяра –
заших в сърцето си надежди и мечти
и към ръцете ти политнах закопняла.

Аз няма как да тръгна от живота ти.
Оставам тук, защото те обичам.
В очите ми гнезда ще свиват космоси
и всеки нов на теб ще го наричам.

Маргало

1912252_1514395445446909_9205503939914467551_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6  +  4  =