Надвиснала над женската ми гръд,
една любов ме гледа заплашително.
Очите й ме връзват – като с връв.
Ръцете ме надвиват застрашително.
По дланите й – грешните ми дни.
Изсичат тръпки. Страх да те обземе.
Една любов в лицето ми шепти,
че ще ме има Тук – Сега, че време Е.
Сърцето се предава – и мълчи…
Градът навън е прашен спомен бледен.
Една любов беляза ме. Уви…
за да живее утре,
но чрез мене.