Той е силен и няма да прости от любов,
в резултат ме приема напълно.
Плаче често, а всъщност изглежда суров
и отдавна за мен е насъщният.
Той не чува, когато ми подвикват в страни
и ме спъват с очи непознати.
За ръката със страст всеки ден ме държи.
Моя гордост. Аз тяхно проклятие…
Той е силен и мразен от мъжете край нас,
не защото е тъмен – напротив.
Побелява косата му със мъжествена страст,
от която настръхва и Господ.
Той е силен и няма да прости от любов.
Не, че няма причини – о, има!
– Но е страшно! – ми каза – във живота жесток,
да те губя за сметка на зимата.
