Пусто

Отказва да ме има. На инат…
Със друга може всичко да направи,
но с мене – не…
И не, че снегове са спрели между нас и духат хали.
И не, че на Земята няма ден,
във който да съм негова причина
да ме отблъсне…
Не… не… не…
Той просто обожава в мене римата….
Не смее да докосне с две ръце –
небето ми – за да не плаче.
Не може и не иска. Не, че не –
обича всеки ред от мене страстен.
Но бие силно в мъжките гърди,
едно сърце което обожава –
сърцето в моите гърди
и затова си тръгва…
Аз оставам…
Защото знае – много ще боли,
когато в мене впие силни устни,
а после със света ме раздели.
Не бива…
И не трябва…
Там е пусто.

1484207_3761178844262_1738341676_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  44  =  46