Една Вселена

Една Вселена плахо се събуди
и сънищата си в бохча събра.
С усмивка тя очите си отвори-
нюанси обетована земя.
Премина бавно насред завездопада
от хиляди очаквани мечти-
превърна я цветът на тюркоза
във взрив космичен и я претвори.
Пристъпи във сърцето на Единния
и запулсира с неговия дъх,
и нямаше ни утре, нито вчера-
в ръцете и събуди се светът.
Във цветната дъга на всеки облак,
в походката на влюбено момче,
в мустаците на уличната котка-
Вселената рисуваше небе.
Не беше никак трудно да се влюбиш
в китарения пулс на сутринта.
Развързала бохчата с изненадите,
една Вселена ги посипа над света.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

35  +    =  45