На моята глава немирна,
под няколко щъкати косъма,
днес без да искам зърнах филма,
че остарявам. Боже, Господи!
Разроших сноп със бели косми,
набръчих вежди, стегнах гръб.
Погледнах уж съвсем небрежно,
и промърморих с глас такъв:
„На тебе кой ти даде право,
да се нанасяш върху мен!
Какви ти роли, този театър
разбираш ли, е фарс сглобен!”
Ядосах се и взех боята!
От ужас филмът побеля.
Намазах му екрана с крясък,
и той веднага почерня.
Сега го търся, роша, гледам,
ала немирникът мълчи.
Кротува зная, и ме дебне,
след месец два ще проличи,
дали от днешната ни свада,
поука взел си е, или
отново със боя и четка,
ще го притисна да мълчи.
