Филм

 

На моята глава немирна,
под няколко щъкати косъма,
днес без да искам зърнах филма,
че остарявам. Боже, Господи!

Разроших сноп със бели косми,
набръчих вежди, стегнах гръб.
Погледнах уж съвсем небрежно,
и промърморих с глас такъв:

„На тебе кой ти даде право,
да се нанасяш върху мен!
Какви ти роли, този театър
разбираш ли, е фарс сглобен!”

Ядосах се и взех боята!
От ужас филмът побеля.
Намазах му екрана с крясък,
и той веднага почерня.

Сега го търся, роша, гледам,
ала немирникът мълчи.
Кротува зная, и ме дебне,
след месец два ще проличи,

дали от днешната ни свада,
поука взел си е, или
отново със боя и четка,
ще го притисна да мълчи.

hair-dye

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10  +    =  15