г-жа Рада Василева – Председател на литературен клуб „Цончо Родев”

 

В рамките на  Национална библиотечна седмица в Ламбова къща  на 13 май 2015 г. Литературен салон „Цончо Родев”  представи дебютната книга на  Стефка Стефанова-Лалева „Не ми показвай среден пръст, Съдба!”. Поетесата е една млада, очарователна, по детски обаятелна и жизнерадостна дама, известна във форумите и социалните мрежи  с литературния си псевдоним Мáргало. Няма човек, който да се е докоснал до поезията нейната и да е останал безразличен.

Още с първата си стихосбирка, в която са поместени повече от 100 стихотворения, поетесата доказва, че не броя на издадените стихосбирки правят една поезия уникална, неповторима, а съдържанието, което е истинската изповед на личното аз. Стихосбирката е проникновено признание на една жена, дълбоко вникнала в житейския „бордей”, докоснала се до дъното на ада, но намерила пътя към олтара на човешкото извисяване, към онази най-свята пътека – любовта.

/”Моята молитва”/

Господи,
аз напуснах “ бордея “ и се връщам при Теб,
приеми ме смирено разкаяна.
Ето – в двора съм, на колене,
и не зная какво да Ти кажа.
Идвах няколко пъти до Твойте врати
криволичих по пътища мрачни,
сред пиянство замръквах –
сричах хули, сплетни
и ранявах, ранявах стократно.
Гордостта ми ме теглеше в заблуда назад
и ме хвърляше в бой без причина,
много битки загубих, много вяра пролях,
много скъпи приятели сринах.
Есента ме застигна – като танц на дервиш,
разпиляла листата с изящество,
аз седя на колене – като Шамс от Тебриз
и Те моля да ме върнеш обратно.
И макар да е истина, че си всъщност във мен
и през цялото време те нося,
аз те губих в живота си – ден подир ден,
днес пристигам смирена и прося.

       

При Мáргало всеки изказ, всяка ситуация е истинска, сътворена от едно човешко, бих казала аристократично изстрадване. При нея няма пози. Нейната душевност е богатството да умееш да облечеш мисълта си в образ, в картина. При нея няма нагласи в търсене на римата, а образът ражда римата.

Бичувам се…

Бия се, лазя – калта ме задавя, ни стон.

 О, мъко – такава се мразя.

 Не чувам, не виждам – затвор.

 От кал съм дошла. Във кал се превърнах.

Позор!

( „Сбърках” )

В поетиката на Мáргало откриваме нещо интересно-драма за сцена, ако мога така да се изразя: („Нечакан гост”, „Цигара? О, не пушиш…”)

Поетесата изненадва и с кратки творби като: ”Разтрел”, ”За пръв път”, „Обичам те”.

Някои от стиховете и звучат като притчи, неподправени без идеализъм: „Ти си моето време”, „Опита ли да влезе я убий!” и др.

В някои от стиховете и откриваме умението да иронизира, деликатно, с тънкото чувство на добрия хумор: „Най-добрият”, „Коледно почистване” и др.

И както казва тя самата в своя предговор на стихосбирката: ” Добре дошли в моя свят, да не кажа-в центъра на самата ми същност, където земетръсната зона е с повишена сеизмична активност, за което всъщност няма да излъжа. „И нейният „сеизмограф” на сърцето, както и на Багряна, е разтърсващ и изпепеляващ, но винаги истински.

 

Рада Василева

Председател на литературен клуб „Цончо Родев”

НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ 1884“

Стефка Стефанова, Маргало

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  1  =  4