По гърба на любовта запъплиха ледени тръпки от шепа спомени с горчив привкус.
Самотата преви гръб под тежестта на мрака, а болките в ставите и станаха непоносими.
Тъгата изскърца, натежала от безсмислието на отминалия ден, след като въздъхна от умора.
Някъде на дъното на сърцето се разминаха истината с лъжата и се погледнаха укорително, убедени в правотата си.
В тая болнава и дишаща тежко от празнота изгубеност, се счупиха два свята – този на надеждата, и отчаянието.
И най-изявеният лекар нямаше власт над пагубната диагноза, защото заболееш ли от НЕзаедност, симптомите са смъртно опасни, а лечението – обречено на провал, и ако не те намери светлината на сутринта, донесена в ония очи, които всъщност са те разболели от безразличие преди това – загубен си!
