Сън

Завива с похлупак нощта денят
и уличните звуци онемяват,
протяга лапи старият котак,
трамваите отиват да си лягат.
Дъждът целува долната Земя,
звездите се отдават на небето,
облича жълта рокля есента
и в сънища се случва Битието.
И всеки звук душата ми копнял,
в рапсодия Вселената възпява,
прожекторите светват – Ти си там
и цялата ми същност оживява.
В ръцете ти! Пък даже и на сън!
/ във този миг се раждам и умирам /
Какво, че есен плаче горко вън,
когато те сънувам – и те имам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  28  =  36