Доброто ли?
Във детските очи,
в ръцете набраздени – на старица,
на мама във сърцето, в хляба – в стих,
във даването, във протегната десница.
Доброто ли?
В сълзата през нощта,
в очаквания трепет на любима,
във бащино огнище – във страстта,
родила топлината – посред зима.
Доброто ли?
Във две липи отпред,
във есенния полъх на септември,
сред цъфналата ръж – и пролетта
в Земята посред жътва – и във делник.
Доброто ли?
В магията – Живот.
Във прошката, в обичане – без заем,
във силата на Божия закон,
във напъна родилен. И България.
