Липса

Толкова дълго те бях мечтала,
а те губя скоропостижно.
Атом след атом градят се нещата,
аз теб градих цяла вечност.

Търсих те с разум и със сърце,
бродих отвъд земята.
В дънер на старо, вековно дърво
те издълбах и те чаках.

Питах звездите почти всяка нощ
и се кълнях онемяла –
срещна ли те, ще е съдба,
срещнах те,
а те нямах.

Маргало

a (23)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

1  +    =  9