Толкова дълго те бях мечтала,
а те губя скоропостижно.
Атом след атом градят се нещата,
аз теб градих цяла вечност.
Търсих те с разум и със сърце,
бродих отвъд земята.
В дънер на старо, вековно дърво
те издълбах и те чаках.
Питах звездите почти всяка нощ
и се кълнях онемяла –
срещна ли те, ще е съдба,
срещнах те,
а те нямах.
Маргало
