Не искам мили мой, да ми е лесно,
във трудните минути искам аз,
да бъда до сърцето ти понесло,
върху плещите си най – трудния ми свят.
Най – сладък хляба скъпи, е във дни,
когато ти едва намираш сили,
да се завърнеш в къщи, и с очи
да шиеш с нежност вяра помежду ни.
Да бъде трудно! Колкото да е!
Какво е сладост без да има пот,
какво е дума, казана от теб
без в нея да си сял с душа живот?
Не искам дни прекарани в разкош,
разкошът – той е маска на тъгата,
завива всяка празна, сляпа пошлост
и я превръща пред света в лъжовна стряха.
Зад тази стряха няма дом, а ад,
лъжите са картини по стените,
зад дом такъв повярвай ми, не спрях
и няма да се спра напред във дните си.
Не искам мили мой, да ми е лесно,
ще кърпя ризите ти в тъмна нощ,
ще бдя над всичко твое до последно,
и с всеки дъх ще ставаме едно.
Маргало