Наподобяваше живот, а бе убийство,
жестоко и подмолно, но пък името му
красеше всяка къща и семейство,
а долу – дъното му гнило.
Наподобяваше небе, а бе пръстта,
която в лобен ден очите ни
замеряше, и с кал смъртта
кръст черен слагаше на дните ни.
Наподобяваше земята след потоп,
а бе потопа нейн, преди живота
отново Ной във нея да засей –
скрижалите библейски на кивота.
Наподобяваше любов, а бе война,
наподобяваше небе, а беше адът,
убиваше безмилостно така,
че след това ранени всички падаха.
Наподобяваше живот, но той – животът,
издъхваше в отровната му гръд,
растеше от лъжата и жестокостта
и свиваше гнездо над всеки път.
А той – от Бога по-главèн,
със власт във пъти от властта на Бога,
по земните закони мъж,
по Божиите с дяволска природа.
Във обич се кълнеше и деца,
за всички хора беше образец,
наподобяваше най-милото в света,
а всъщност се наричаше ПОДЛЕЦ!
