Усещаш и толкоз.
Това е любов!
Мълчиш, а крещиш, но без думи,
а всъщност тъгуваш, безумно.
Любов е –
отдаване,
устрем.
Секунди,
в които наместо да кажеш: „Аз дадох!”,
без звук, без „Обичам те” – тихо мълчиш.
Безшумно подкрепяш и безотказно.
Усещаш и толкоз,
дори да болиш!
Маргало
