Неудобна съм.
Като камък в обувка на път.
Не на място.
И не робувам
на очи, на човек, и на пук.
Рядко чувам.
Не съм за всяка дума слушател.
Аз не съм отговор за всеки поздрав,
нито цел за целта на „приятел“.
Неудобна съм.
И до непоправимост вярвам –
често в края се крие началото,
а в началото краят.
