Обичала съм те
и още след тебе тичам
всяка нощ.
Обичаш ме –
при мен се връщаш толкова виновен.
Нелюбен и различен,
изгубен –
мъничко и лош,
душата ми разнежваш
с поглед влюбен.
Така ти липсвам –
зная че боли,
когато не пулсирам в твоите вени
и виното трапчиво не сладни,
защото пиеш него – Пий от мене!
Прегръщаш ме –
ръцете ти ме помнят
от съня.
Прегръщам те –
в обятията си ме раждаш. Манна!
В оргазъм е мигът!
Останах без душа!
За Бога!
Как без теб до днес съм оцеляла?!
