Годината е 2013,
преди четиридесет години в този свят
една прекрасна млада майка,
родила още по – прекрасна дъщеря.
Досещате се – може би случайно,
че туй вълшебно – малко същество
съм аз. / Приятно ми е – Маргало /
не зная за добро или за зло.
Четиридесет години е красива
и златна възраст за мъже – жени,
изкачваш стълбата житейска – опонираш и,
духовно се пробуждаш… /може би…/
Когато се роди дете – Земята,
четиридесет дни кръщава го – преди,
да му направи път животът по – нататък
и Бог с покров и мир да го дари.
Когато влюбим се и тръгнем в пътя двама,
преди да се вречем во век – до гроб,
четиридесет дни минават – като в пламък,
на сетния разбираме защо.
Душата щом отлитне към небето
минават в траур дните пак така,
четиридесетия прощаваме се заедно
и се разделяме – до другата Земя.
В потопът Ной четиридесет дни е служил
по Божия закон – честит и верен
и цялата Земя се претворявала
и новото дошло – като знамение.
Исус четиридесет дни се молил силно
в пустинята – на своя мил баща.
Свещено е числото – изобилно,
не се предавам на четиридесет така.
След този ден ще дойде – знам за мене
по – нежна и по – истинска Любов,
ни бръчките – ни бялата партина
в главата ми ще ме откажат. Да е на добро!
