Пролет

Земята се протегна. Пролетта
развя коси и изгревът погали.
Небето се усмихна на света
и всяка жива твар студа забрави.

Подухна нежен, розов – благ ветрец
и люляци обагри със копнежи.
Във въздуха – бродиран със живец
запяха птици – волно долетели.

И всеки друм – посока непознал,
огледа се – с надежда по Земята,
пося Любов във рохката и кал
и влюбен се отдаде на тревата.

Над покривите – Слънцето с лъчи
разроши с нежност пулса на сърцата,
усмихна се на Зимата: – Прости,
дошло е време да събудя днес децата си.

И всеки някак бързо улови –
магията, в която се превърна.
Погледнаха се хора – със мечти
подадоха ръце – и се прегърнаха.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  18  =  23