„Нежна, но провокативна, еуфорична и понякога тъжна, търсеща и борбена, наранена, но обичаща. Такава видяха Стефка Стефанова – Маргало почитателите на мерената реч, които миналата седмица присъстваха на представя- нето на стихосбирката „Не ми показвай среден пръст, Съдба“ в Зеления център в Шабла.
Станала популярна първо в социалната мрежа, където намира широк кръг от читатели (и приятели!) поетесата от Русе дълго време сама поставя под въпрос величината на своя талант и стаена зад набиращия известност псев- доним, не бърза да разкрие коя е реалната личност зад Маргало. Поредица от щастливи случвания – подкрепата на непознати фенове на поезията ѝ и любовта, която я намира в личен план – ѝ дават криле: да живее наяве, да бъде себе си наяве, да чете стиховете си на глас, пред реална аудитория. И да издаде стихосбирка – своята поетична автобиография, паданията и възходите от последните няколко години, стихосбирка, която пресича целия спектър на богатата емоционална скала. Във фина презентация от думи, образи и музика Маргало представи своята дебютна книга пред шабленци и им позволи да надникнат в богатия и сложен свят на жената. „Искреност“ – това е знакът, който гостите на събитието откриха да стои като ореол и клеймо над всеки прозвучал стих. Осъзнаването, че да бъдеш жена е не само кръст, но и предизвикателство, че да станеш любима е не просто избор на другия, но понякога и отвоюване, че да кажеш „да“ на най-съкровените желания, може да означава да извикаш „не“ на онзи, който ги е пробудил.
Съвременната женска поезия за пореден път въстава на бунт – не срещу морала, срещу двойствените му проявления. Не и срещу исконните задължения на съпругата – срещу издигането им в етикет и единствен критерий за оценка. Изискваща, питаща, диалогична. Неспокойна, полюсна, дръзка. Маргало за малко надникна в спокойното ежедневие на малкия град, усмихна се и каза: „Аз не мога да пиша, ако в душата ми е мир. Ако ми е светло и удобно. Но съм светла, разбираща и приема- ща, когато заставам пред вас. Защото ви чувствам като съмишленици и приятели.“ На добър час на перото ти оттук насетне, Маргало! И до нови срещи… “
