Намирам те в най – хубавите стихове
с акорди в тишината те белязвам,
в олтара на самотните ми мигове,
душата ми без дъх те изповядва.
Вървя с надежда тиха – да те има
в очакване да спреш на светофара,
простирам под небето страховете си,
почистени от грях и от поквара.
Отмерва те сърцето в лунни нощи,
на дните – във заровения сняг,
топят те ледовете – искам още,
да чувам през сълзите твоя смях.
Отказвам да приема синевата,
удавила най – свидните ми вопли,
бродирам те в ковьора на съдбата си
и тайно ти наричам всички нощи.
