Понякога…

Понякога ми липсва тишина,
и шепа въздух – за да превъзмогна
половината чернилка на света,
и с две светулки пътя да си спомня.

Понякога създавам дъждове –
лекувам ги с’ сърце и ги превързвам –
с черешова гора – с едно щурче,
с кълбенце от мечти и живи кълнове.

Понякога заквасвам щипка стих,
замесвам я със хляба си насъщен.
С тепсията Приятелство гостих,
трохите разпилях, 
за да го връщат…

1488313_475766995874458_1913661073_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

21  +    =  24