Понякога ми липсва тишина,
и шепа въздух – за да превъзмогна
половината чернилка на света,
и с две светулки пътя да си спомня.
Понякога създавам дъждове –
лекувам ги с’ сърце и ги превързвам –
с черешова гора – с едно щурче,
с кълбенце от мечти и живи кълнове.
Понякога заквасвам щипка стих,
замесвам я със хляба си насъщен.
С тепсията Приятелство гостих,
трохите разпилях,
за да го връщат…
