Всяка дума под строй не изправяй отпред,
не ми дишай във ризата, моля те!
Аз не чакам отплата. Ти недей с пистолет
да примамваш във мене жената!
И не искам когато ме целуваш в нощта
да броиш колко пъти сърцето ми,
е отскачало тихо до сърцето във теб,
и не искам да падаш в нозете ми.
Ето, давам Любов! Тук, сега, и навек,
приеми, или просто си тръгвай.
Ако искаш ме имаш, ако не – на късмет,
но не чакай от мен да се върна.
Любовта идва някога в твоя живот
и запалва деня, като клада.
Не я слагай на съд, ни на кръст най-отпред,
тя не чака дори и награда!
Ако просто обичаш – положи колене,
точно тук – пред лицето й в мрака,
тя ще свие гнездо върху твоите ръце,
и ще видиш тогава ЖЕНАТА!
Маргало
