Не му завиждайте, защото
аз сто пъти в гордостта му с присмех пях.
В лицето му на други хвърлях името,
дордето не заплака, не се спрях.
Не му завиждайте за слънцето,
преди да му просветне пй вина.
За всяка грешка правил във живота си
го клех проклето, любих се с греха.
Не му завиждайте, не бивайте жестоки.
Аз по – жестока бях дори от Вас,
крещях и газих с кал върху сърцето му,
когато каза „Спри!” аз пак не спрях.
Сега той има право да ме съди,
със силата на Бог и на палач.
Дордето не изкупя с лято зимите,
оставам с него, нямам право с Вас!
Маргало
