Неделя

Днес е неделя, а мечите по петъчно
бягат с август в окосени ливади.
Рижо смее се лятото и на пръсти протяга
към небето – две слънчеви длани.
Сбъдва всяка минута пред очите ми взора,
по лозите бълбука животът,
долетяват и Ангели – и докосват с крилете си,
и внезапно ми става дълбоко.
Тук при мене е тихо – разцъфтявам неистово,
тук е просто неделя – по обед,
аз съм звучен – космичен шум, не приличам на никого,
и съм всичко – и зима, и пролет.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

66  +    =  70