Любовта? Тя нещо няма вяра в мене –
такъв безнадежден глупак.
Морето не е до колене, ми казваха.
– Да бе! – и цопвах до шията още! И пак!
На всичко отгоре – не всичко тече!
О, Боже, не вярвам в такива ти драми.
Тече! Ще тече! И ставах море!
Брегът ме заплюваше с укор, и лазейки тръгваше –
уж Мохамед не можел да иде при Нея,
огромната маса планинска паст!
– Ще иде несретникът! – запретвах ръкави.
– Другари! Да върнем надеждата свята у нас!
Няма нищо случайно, да знаете.
На себе си – не можах да случа!
За лудостта не важат заклинания,
и за породата ми куча!
