След такова обичане се тъжи

След такова обичане се тъжи.
Няма въздух, вода – светлина.
Няма музика. Нищо – мъгли.
Някак бавно изгася светът.
Свършва всичко със думата “ Сбогом „
дишаш тежко – на автопилот.
Кислородът е с доза: “ Отровен “ 
заразява Живота – със смог.
След такова обичане се мълчи;
ставаш част от тъгата – в нощта,
ставаш малка надежда – сред стих,
който утре ще ти върне света.
И повярвала в нея отново
с ококорени – детски очи,
с благодарност в душата покорно,
пак ще дишаш – със пълни гърди.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  75  =  85