СЪДЪРЖАНИЕ,  НЕ МИ ПОКАЗВАЙ СРЕДЕН ПРЪСТ, СЪДБА!,  ПОЕЗИЯ

Прости ми, че те оставих сам

Не мога да нахраня бесовете ти,
а и не искам. Боже, опази!
Те – моите са болки нечовешки,
та твоите ли… Бог да ми прости…
Не искай да застана връз небето ти
да го подпирам, за да не вали.
Дъждът окалял е до горница нозете ми,
приятелю, не мога да съм Ти.
Макар, че всеки в този свят бленува
да сме Едно и ризи да делим,
виж – моите са дрипи! Не си струва!
Цигара? Ако пушиш – да димим.
Грехът да подредим със тебе двама
в душите си, и после – за късмет
да хванем влака – всеки в свойта гара,
да се изпратим в пътя си не лек.
Предъвкваш ми съдбата като куче,
не я ли знаеш вече наизуст…
Причини търсиш в мен, за да се случиш.
Не бива да ми вярваш! Ти си луд!
Единствен във ковьора на съдбата
да шиеш свободата си умееш.
Различни са Вселените ни. В заедност
да бъдем в Битието не умеем.
Не искай да те уча да обичаш!
Да Любя и да Бъда не можах!
Животът, като двойкаджия сричах –
дори да го погледна не посмях.
Виж – мога пред нозете ти кат’ камък
да те препъна и да те боля,
след мен да ставаш силен, за да няма
какво да те уплаши във света.
Аз грешницата, губила посоките,
ако ме срещнеш някъде в света голям,
преди да се прекръстиш пред Голготата,
прости ми, че те оставих сам.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Show Buttons
Hide Buttons