Прости ми, че те оставих сам

Не мога да нахраня бесовете ти,
а и не искам. Боже, опази!
Те – моите са болки нечовешки,
та твоите ли… Бог да ми прости…
Не искай да застана връз небето ти
да го подпирам, за да не вали.
Дъждът окалял е до горница нозете ми,
приятелю, не мога да съм Ти.
Макар, че всеки в този свят бленува
да сме Едно и ризи да делим,
виж – моите са дрипи! Не си струва!
Цигара? Ако пушиш – да димим.
Грехът да подредим със тебе двама
в душите си, и после – за късмет
да хванем влака – всеки в свойта гара,
да се изпратим в пътя си не лек.
Предъвкваш ми съдбата като куче,
не я ли знаеш вече наизуст…
Причини търсиш в мен, за да се случиш.
Не бива да ми вярваш! Ти си луд!
Единствен във ковьора на съдбата
да шиеш свободата си умееш.
Различни са Вселените ни. В заедност
да бъдем в Битието не умеем.
Не искай да те уча да обичаш!
Да Любя и да Бъда не можах!
Животът, като двойкаджия сричах –
дори да го погледна не посмях.
Виж – мога пред нозете ти кат’ камък
да те препъна и да те боля,
след мен да ставаш силен, за да няма
какво да те уплаши във света.
Аз грешницата, губила посоките,
ако ме срещнеш някъде в света голям,
преди да се прекръстиш пред Голготата,
прости ми, че те оставих сам.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  39  =  42