Светът пречупи погледа си плах
през призмата на моето доверие.
Очи в очи застанахме – разбрах:
поличба бе – за Божие знамение.
Доверието смело на мига
с ръка поведе светлата ми мисъл;
усмихнах се щастлива на света
усетих, че за него съм орисана.
Облякох рокля – сложих семпъл грим,
повярвах, че ги мога чудесата;
градът се поклони със жест на мим,
късмет ми закачи – с любов в косата.
