Навярно е мечта – без брегове.
Ухае на криле и звездопади.
Снишава се до синьото море.
Небе приспива – огън с устни пали.
Откъсва края на деня за мен.
Чертае облаци – теши зеници.
Събира зими насред дъждове,
и по – високо е от всички птици.
Навярно е заченат от любов,
вкусът на името му – тиха притча.
Сърцето му е мантра с благослов,
превръща ме в глухарче и ме иска.
Сега си имам чуден малък свят
и го разказвам нощем на звездите.
Прилича на море от вечността,
а аз съм просто – негово момиче.
