Когато се стопя от този свят
и чинно легна в пазвата му свята,
в единият ми дом ще спре смъртта,
а в другия ще литна над нещата.
В едното Битие ще плаче дъжд,
продънено от крясък на камбана,
и нечия душа на влюбен мъж
не ще прости на Бога за курбана.
Земята ще направи топъл гроб,
небето със сърце ще ме приеме.
Отвъдното със ангелски фурор,
за мен ще прати стража да ме вземе.
И точно там – на пътя за Дома,
най-истинският, Бащин и обичен,
душата ми на прага на света,
ще Ви прошепне: „Простичък е смисълът…“
Обичайте, Приятели! Любов
е моята единствена причина,
да литна към небето с благослов.
Не ме винете. В стихове ме има.
