„Не съм Любов. Дори не съм Надежда.“
caribiana
Не искай тялото ми – шепа тленност,
ще любиш – ще целуваш и до там.
В недрата ми – намерил суверенност,
ще се удавиш и ще останеш сам.
Не искай нощите ми – бурни и епични,
във битки не един и двама взели в плен.
Не късай тайните им блудни – нелогични,
с най – парещите, молещи ръце.
Не пий от устните ми – кървава арена,
тепихът и пропит до дъх с печал.
Спаси се – имаш време и от мене
тръгни… Душата своя с гордост – не предал.
Не съм Любов – дори не съм Надежда,
ти не твърди, че аз съм Обичта.
Във мен е просто празно и безбрежно…
Остава ти се? Тук е тишина…
