Първата вечер на ноември…
Сладко от бабините бурканчета – върху филия с масло.
Мирише на орехи…
Счупихме ги още вчера – за печените ябълки с мед.
Разходих кучето към 19 – преди да се прибера.
По цялата улицата се търкаляха кестени,
а листата шумулкаха под подметките на новите ми ботуши,
с които важна тропах около контейнера,
докато кутрето търсеше място да се изпишка.
Първата вечер на ноември…
Обичам я!
Усмихна ми се иззад ъгъла на блока
с топлото си зимно палто,
а аз подскачах – настръхнала от студ.
Луда е, ако си вярва, че не я познах –
косите и миришеха на канела
и прясно изпечени курабийки.
Сладкото на баба е много вкусно –
от вишни…
като в детството ми….
