Две стаи сред света. Едно небе.
Животи разстояния. Кафе – цигара.
Пробягва нежност в чата без адрес.
Абсурдната любов е ей такава.
Под пръстите се любят ред със ред.
Светът в такива нощи е излишен.
Навън е мрак. Минава вече пет.
Жена и мъж си спомнят как обичат.
Объркана от нежност вечерта,
по женски се съблича споделена.
Пред мъжкия му поглед любовта
душата си раздава съкровена.
В две стаи във света и чифт ръце,
се раждат мигове взривоопасни.
Животът е такъв, какъвто е –
на нея и на него неподвластен.
