Понякога е просто тишина,
на допир – плътна, с нож да я прережеш.
Понякога е с мирис на тъга,
до писък жълта – като плачещата есен.
Понякога е дяволски жестока.
Не рови с поглед – с черното закусва.
Проводник е на гняв с безкрайна болка.
Не чисти, не пере – и не прегръща.
Понякога е битка – за надмощие.
Умира след докосване от длани.
Нарича се „вина“, наместо „щастие“
убива всяка радост – и я пали.
Понякога е форма на Живот,
приема те до дъно – и отрича,
че често е токсична на Любов,
целува те до всичко – и обича.
