Мой

Ти си „Мой“, като рима от стих,
като слънце в прозорците пролетни.
Февруари бе празен и тих,
но е вече далечен бял спомен.

Полузаедност срещах в света,
и ръце овдовели от мъка,
но сега е – сега е Съдба,
ти си „Мой“ и се случваш на пътя ми.

Измълчах те сред шумна тълпа,
казвах „Стига“ – преди да повярвам, 
но сега е – сега е Съдба.
Ти си токова „Мой“ – като карма.

10014664_652769138122155_365359947_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

28  +    =  36