„Съдба“

Очите му – най – чаканата пролет,

в която птици свиват в мен гнезда.

Говоря им, говоря им – говоря,

рисувам по чаршафите цветя.

Сред устните му спират ветровете –

бездумна красота, та чак боли,

в най – тихото си любя се с ръцете му

и тайно си представям, че вали.

Събира ме във себе си – до капка,

по – тъмните къдрици на нощта

и става някак щуро – непонятно,

с вълшебното заглавие „Съдба“

1901962_643412045724531_339898847_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2  +  4  =