Преди път

Никой не ми е длъжен, най – малко ти.
Не ми се говори – просто ми се мълчи.
Дръпни се на ляво или на дясно – не знам.
Закриваш прозореца – отмести се от там.
Знаеш ли – да вземеш да си вървиш.
Не се притеснявай, недей да скърбиш.
Хич не си и помисляй, че ще роня сълзи.
Тръгвай, не ме разпитвай – мене ми се мълчи.
Беше време, когато вън звъняха звезди,
аз сияех и слънцето можеше да се натъжи, 
но сега е различно – остави ме сама,
толкова безразлично, преболяло – съдба!
Да, момичето лудо – с мокри, боси крака,
подарило ти чудо – си отива сега.
Не тъжи ни минутка – нямаш капка вина,
тя ти даде щастлива без цена любовта.
Пък каквото – такова, взел си – или не взел,
лятото си отива – есен си ми довел.
С моето ято безгрижно ще отлитам на юг,
и дано там да стопля аз сърцето на друг.
Преди път само искам – просто да помълча.
Хей, не се натъжавай.  Казах – нямаш вина!
Остави ме самичка – нека си поседя,
в мен душата на птичка – иска миг светлина.

946658_164350317077619_640568457_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  85  =  93