Преди сън

Ще заспя – уморена от грижи и мисли,
а нощта ще ме свие в своето топло гнездо,
с песента на отминали чувства и липси,
хладен вятър ще стърже в сетивата на крехко листо.

Ще заспя, а пък всъщност ще диря тревогата,
дето всяка надежда пречупи корава на две,
ще деля със душата ранена на живота тегобата
и ще сричам изгубена самотата на свойто небе.

Ще заспя или може би някъде някой ще чакам,
или може би някой ще чака в съня си със мен,
да посрещнем кървящи на утрото новия полъх на вятъра
и да спрем да заспиваме тъжни, когато светът се живей.

1959850_727829247249017_1880848956_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  73  =  75