Ще заспя – уморена от грижи и мисли,
а нощта ще ме свие в своето топло гнездо,
с песента на отминали чувства и липси,
хладен вятър ще стърже в сетивата на крехко листо.
Ще заспя, а пък всъщност ще диря тревогата,
дето всяка надежда пречупи корава на две,
ще деля със душата ранена на живота тегобата
и ще сричам изгубена самотата на свойто небе.
Ще заспя или може би някъде някой ще чакам,
или може би някой ще чака в съня си със мен,
да посрещнем кървящи на утрото новия полъх на вятъра
и да спрем да заспиваме тъжни, когато светът се живей.
