Тишината е болна и стене.
Бяга времето – всичко е в сиво,
след едно опустяло “ без тебе „
и морето замръзва безименно.
Тишината е болна. Сляп звук
с пръсти гали на липсите взора,
през съня се промъква – нечут
и умира сред писък на хора.
Тишината боли – и от болка
не на ужким – и не незначително
ми тежи – като лудост на луд
и прилича на мен поразително.
