И прилича на мен поразително

Тишината е болна и стене.
Бяга времето – всичко е в сиво,
след едно опустяло “ без тебе „
и морето замръзва безименно.

Тишината е болна. Сляп звук
с пръсти гали на липсите взора,
през съня се промъква – нечут
и умира сред писък на хора.

Тишината боли – и от болка
не на ужким – и не незначително
ми тежи – като лудост на луд
и прилича на мен поразително.

1236935_619715044764589_9148380976194536055_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

44  +    =  49