Очите му воюват,
а обичането му звучи в минор.
Аз така съществувам
и се влюбвам във него.
Закон.
Зад смеха му се крият въпроси,
мълчаливо го питам: „Защо?“
– Как защо?! – отговаря ми – Господи,
ти си Моя!
Притихвам…
Закон.
Твърде много познава законите,
стиска длани, за да не проговори.
„А съдбата? А утре? А мостовете…“
– Няма мостове – всичко съборих!
