Майсторе, заваля ли, че си дошъл на гости.
Гледаш ме някак блажно, като след тежки пости.
Виждам – тежи ти нещо и под гръдта извира.
Жадно е и горещо.
Майсторе, не разбирам…
Думай ми – ще призная, ако ме питаш ó време…
Моите женски тайни – Дяволът да ги вземе.
Теб да те лъжа не мога…
Майсторе, обещай ми – ако от страх побягна,
моля те – пожелай ме.
Моля те, догони ме насред гори тилилейски.
Викай до смърт мойто име
и ме жигосай библейски.
Нека да помня и зная – колчем дорде съм жива,
как ме е искал Майстор.
Майсторе, аз разбирам…
