Прероден

Разчорлена от тази нощ безсънна,
усмихвам се по – нежна от преди.
Очите ми събрали са бездънни,
на две Вселени всичките звезди.
Бе нощен миг на тайнство и зачатие,
от мойта плът живителна отпи.
Родих любов за теб – изтрих проклятие
и болката със устни утолих.
Най – тихото си в теб заченах първа
със огъня си лумнал – озарен
във тебе цялата любов покълна,
и вече за обичане си прероден.
Изтръгнах тайно мъка и страдания,
от стари рани зеещи по теб.
Дъхът ти разпознах. В това мълчание,
за тебе пазех най – вълшебен лек.
И пролетта ти тъжна и нечакана,
като море вълните приласках.
Щастлива гордо вдигнах аз платната си;
Не ме е страх – дори да няма бряг!
Щом виждам, че живееш – че те има,
в очите ти щом грее светлина;
Разчорлена от тази нощ безсънна,
с усмивка те дарявам – на света.

547312_455546497800571_1128783760_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3  +  5  =