Понякога…

Понякога сърцето просто спира,
заспива бавно в ми минор.
Хармонията плачеща умира,
погребана с фалшив акорд.
Тогава не изгрява и зората
и Ангелите онемяват в миг.
Тогава никой никого не чака
и нищо не се ражда – даже вик.
Понякога душата си отива,
невеста овдовяла без жених.
Снагата и в чешмата и зазида,
животът с най – коварния си стих.
Тогава аз дочувам как във мене 
акорд мажорен моли и крещи. 
Задъхана затичвам се към тебе,
спаси ме и акорда изсвири.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2  +  5  =