Ти ще дойдеш –
аз знам
от безпътици уморен,
сред кипежа
на лятото влюбено,
ще си спомниш стъписващо –
нелогично за мен,
като пролет
изненадала зимата.
Аз ще чакам в нощта
все тъй жадна –
сама,
попрехърлила много любови,
но останала вярна
на тебе –
съдба
и дочакала
своята орис.
