Знам

Ти ще дойдеш – 
аз знам 
от безпътици уморен, 
сред кипежа 
на лятото влюбено,
ще си спомниш стъписващо –
нелогично за мен,
като пролет 
изненадала зимата.
Аз ще чакам в нощта 
все тъй жадна –
сама,
попрехърлила много любови,
но останала вярна 
на тебе –
съдба
и дочакала 
своята орис.

734646_458317020900702_1402850918_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  12  =  18