Над плахия ти мъжки нежен дъх,
копнежът ми със страх притихва бавно.
Обичам те! Очите ми са път,
по който да се впуснеш ми е важно,
за да намерят моите нозе –
очакваното ново мое утре,
и нищо да не може да ме спре,
щом моята Земя – Ти ставаш всъщност.
Изплашена съм – твоето сърце
дали ще избере да следва пулса,
на моето копнеещо сърце.
Обичам те!
Ще тръгнеш ли по пътя…
