Пулсарът ни застигна много бързо
и всичките небета опустяха.
Остана ми една прашинка нежност
и спомени, които ме изхвърлиха.
Земята прималя – пред катаклизъм,
една Любов се скърши и умря,
сега изпитвам нужда да се срина
и с вик да се родя от пепелта.
Защото искам просто да обичам,
ужасна нужда да се преродя,
в сърцето на един случаен рицар
завинаги – до края на света.