Пулсар

Пулсарът ни застигна много бързо
и всичките небета опустяха.
Остана ми една прашинка нежност
и спомени, които ме изхвърлиха.

Земята прималя – пред катаклизъм,
една Любов се скърши и умря,
сега изпитвам нужда да се срина
и с вик да се родя от пепелта.

Защото искам просто да обичам,
ужасна нужда да се преродя,
в сърцето на един случаен рицар
завинаги – до края на света.

916_445597812172623_415894281_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  58  =  59