Жената със усмивка вместо име,
е нещо средно между златен век и пасха.
Разумност във душата и се крие,
ала в дванадесет в очите и изгрява луда краска.
Подразниш ли я със върха на чувствата си,
ще иска да е твоя – да и мине,
ще те натъпче – като стар памук в обувките си
да не убива – и безмълвна от света ще те изтрие.
Когато нощем спиш и се разливаш
по вечните пътеки на вселените и,
жената със усмивка вместо име
ще те плете в мечтите си – големите.
Към следващото незашито копче,
ще те извезе с кръв пропит по пръстите,
ще те римува с „Той“, със „Нас“ – със „Ние“.
Ще те научи да обичаш.
Нищо повече…
