Във събота – след липовия чай,
заплитам си косата с пеперуди,
вълшебен прах в очите – морски чайки,
запалвам с дъх фенерчетата на светулките.
Във събота започвам да мечтая,
записвам в облаците всяка моя мисъл,
небето става розово и слънцето
с лъчите си ги гали и орисва.
Във събота частичка съм от лятото,
преставам да съм строга и ревнива,
във събота съм малкото момиченце,
което със пчелите мед събира.
Във събота отвътре ставам песен
и в два акорда всичко ти прощавам,
усмихвам се – целувам те и весела
с целувката рефрена ти дарявам.
Във събота ухая на морето
и от вълните му съм по – пенлива,
по – синя съм и по – дълбока,
ти в мене се потапяш и намираш.
Такава съм – по съботно обичаща
и няма по вълшебна събота от тая,
душата ми – към тебе е затичана.
Такава събота отдавна си мечтая.
