Морето синеоко пише стихове,
и в рими някаква мелодийка си тананика,
светът във малка сфера се търкулва,
денят въздиша – пролетта умира.
В последни ноти вятър галопира
и бавничко утихва необязден.
Пресъхват дъждовете във капчука,
по вените му плисва Юни яростно.
А в здрач морето пише летни стихове,
които ще остави до леглото ти,
навярно е – защото те обичам
и му е тъжно, че не съм в ръцете ти.
