Крача смело напред – а краката ми боси,
облак бял и тъй лек – из небето ме носи.
В свойте длани държа светлината огряла
и понасям навред аз душа полетяла.
Из улука звъни – дъжд на люляк и ружи,
цяла нощ се е крил във мъгли теменужени.
Като малко хлапе гъделичка чемшира,
даже вадите две гръмогласно разсмива.
Ти ме гледаш смутен – със напукани устни,
всичко в себе си снел – аз заставам на пръсти.
Като буйна река дъждът гали, не спира,
твоята нежна ръка – моята топла намира.
