Боса

Крача смело напред – а краката ми боси,
облак бял и тъй лек – из небето ме носи.
В свойте длани държа светлината огряла
и понасям навред аз душа полетяла.
Из улука звъни – дъжд на люляк и ружи,
цяла нощ се е крил във мъгли теменужени.
Като малко хлапе гъделичка чемшира,
даже вадите две гръмогласно разсмива.
Ти ме гледаш смутен – със напукани устни,
всичко в себе си снел – аз заставам на пръсти.
Като буйна река дъждът гали, не спира,
твоята нежна ръка – моята топла намира.

999377_507509532636335_1669427725_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

70  +    =  71